ОБИЧАМ ТЕ

О-тключих те. Със ключ от вярата във мен.

Б-ез страх, че цялата ми нежност разпиляна

И- този път ще се полута в лабиринт студен.

Ч-ух музика от стаята във мрак обляна.

А-корди на душа, стенещи със лунен шепот,

М-елодии от тихия ти свят и топъл трепет.

Т-и. Какъвто си. Песен моя мълчалива.

Е-дничък мой. Живея те щастлива.

***

Ти знаеш как с любов да ме завиваш
и всяка нощ в завивките да сричам
думите, с които ме приспиваш,
думите, които толкова обичам.
Пиши във мен със устни топли
и с пръсти ме извайвай във сюжет
на роман за грях и страстни вопли.
А аз като читател твой заклет
ще накъсвам дъх за още ласки.
Пиши със огнените мастила
красивата любов без маски.
Пиши Я с твойте багрила
по страниците на душите ни.
Пиши...

ЩУРЦИ В ГРАДА

Имахме си малката градска уличка
и светлинки, намигащи през стъкла.
Имахме се изцяло в едната си шепичка
от преплетени пръсти във вълшебно кълбо.
Имахме си и тихата стара мансарда,
в която някой самотен художник
рисуваше въздишките на булеварда
и целувките на влюбените без часовник.
Имахме в гърдите си стрелките на времето
и всичките си дни. Няма значение колко са.
Имахме се, избягали на света от въртенето,
яхнали вихрено стремената на лудостта.
Имахме си песента на щурци,
скрити в зелените надежди на треви.
Имахме себе си. Имахме се.

Сега си имам една послушна луна
и безброй мечти за дъждове от звезди.
Когато съм далеч и сама,
ще ме стопля спомена за една
уличка в сърцето на града,
където щурци накъсват дъха на нощта,
докато не я чуя отново нея...песента.

mermaid, 31.08.2011

***

Сега тялото ми
трябва да помни твойта топлина,
а сърцето ми
наум да си повтаря нежните слова.
Страстта ти
с пламъци да тлее във гърдите
и през мразовитите ми дни
в тях да стопявам на студа стрелите.
През кожата ми ще покълнеш,
отново в стих ще се превърнеш,
ще дишаш, ще живееш в мен
до следващия кратък миг споделен,
когато ще се имаме изцяло,
когато дреха ще ми бъде твойто тяло.
Ако щедър е съня,
ще те докосвам почти реално,
а после дълго изгрева ще го виня,
че разделя ни така безжално.

mermaid, 11.08.2011 г.

ТОВА МИ СТИГА

Не, не съм била жена,
а някаква изгубена русалка,
полуживяла в нощите сама
и всяка мисъл с химикалка
гравирала със рими по листа.


Живеех в приказка полукрасива,
от мен измислена, за да се спася.
Устните залепваха в играта мълчалива
и пишех си тъгата в редовете на стиха.


Сутрин с изгревите топли
събуждах няколкото в мен слънца
и по булеварда, с крачки горди,
раздавах се, заблуждавайки света.


Сега съм истинска Жена,
защото в мен живее “любовта”.
Дума, която в днешни времена,
не е модерна. Смешна е -глупава игра.


И знаеш ли?! Жена съм, не защото
търсех като всички прозаици
богатството във блясъка на злато.
Любовта за мен е диамант с искрици!


Малкото, което тази нощ ми подари,
в дланта си ще го стискам силно.
За мене то е всичко – и злато, и пари.
Не искам друго нищо. То е инфантилно!

mermaid, 05.08.2011 г.

ПЛАМЪЧНО

Пламъците ти порочно палят
душата ми на съчки натрошена.
Парченцата й от стъкло спояват
кристали в нова форма съвършена.
Моделират огнената в мен жена.
И може в Ад да тлее този огън,
греховете ми на клади да горят,
да боли, да реже на парчета,
вдън гърдите рани да кървят.
Всичко съм готова да платя,
но Любовта до сетен дъх ще пазя,
защото знам, че не дявол ми я подари.
В сърцето ангел с нежност я всели.
Светът за мен е вече някак по-голям.
За нищо, нищо няма да я дам!

mermaid, 03.08.2011 г.

НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО

Измервах времето между теб и мен
в златото на малки песъчинки
и всеки наш миг споделен,
рисувах го в малки купчинки.
Всички купчинки слях във едно -
моето неизпратено писмо.
Морето навярно си няма сърце,
за това прибра с мокрите си ръце
това, което за теб сътворих,
това което в гърдите си таих...

mermaid, 28.07.2011 г.