ПОД ЗАВИВКИТЕ НА ТВОИТЕ ПЕРА

Ще отпусна в безгрижие крила
и ще полетя. Без посока. Просто така.
Ще вкопча нокти в небесните простори,
докато скъсам всички земни окови.

Ще съм волност до там, където
най-силно разтрепти се сърцето.
Навярно ще са онези скали,
които ронят от камък сълзи,
защото живели са тъжно сами.

Там, под фонтан от дъги,
топнали пръсти в дъжд от бои,
ще бъде нашата среща за вечност.
Там ще се вричаме с полет във нежност.

С любов ще обагрим небесата си сиви,
рисувайки с пух мечтите красиви.
Звезди ще бъдем в нечии влюбени очи,
а времето гальовно под камък ще спи.
Светът ще милваме от висините,
всяка земна хубост скрили в гърдите.

Ще сме орли, без страхове и предели,
от свойта любов докрай онемели.
Няма да са ни нужни думите жалки
за да се споделяме в сърцата си малки.

И няма никой въздуха ни да ранява
или пък ревност душите да смразява.
Нежно и тихо ще гасне нощта
под завивките на твоите пера.

А дотогава, Любов моя,
в стих ще бъда птицата твоя.
Римите ми няма да плачат сами,
защото орлите не тъгуват в сълзи.

mermaid, 22.06.2011

СЪЛЗИТЕ НА ВЕНЕРА

Там, на върха,
където притихва на глътки дъха,
където вдишваш с цялата душа
ухание от пари кротка тишина...
твоята неприкосновена тишина.
Там, където чуваш само шума
на забързаните ручеи в кръвта.
Там, на върха,
където ромоли ехото и смеха
на щастливите птичи ята,
където вятър с пръстите си гали
и по бузите кръгове огнени пали,
където боговете сигурно са полудели
и рисуват дъги в разпилени къдели.
Там, в царството на тревите,
алени греят на Венера сълзите.
Два пламъка, привели са главици.
Целуват се, скрити в червени къдрици.
Любовта си, навярно, в съцветия шептят,
а стрелките в тревите дори не трептят.
Маковете малки в нежност се обричат
след лятото отново пак да се обичат.

mermaid, 10.05.2011 г.

Послепис: Една легенда разказва как са се появили маковете. Наричат ги "сълзите на Венера". Историята започва, когато Венера загубва любимия си Адонис. Тя плакала безутешно, като проливала реки от сълзи. Където паднели те, там разцъфтявали макове. Затова и досега венчелистчетата им се оронват лесно като сълзи...Красиви сълзи!!!