ОБИЧАМ ТЕ

О-тключих те. Със ключ от вярата във мен.

Б-ез страх, че цялата ми нежност разпиляна

И- този път ще се полута в лабиринт студен.

Ч-ух музика от стаята във мрак обляна.

А-корди на душа, стенещи със лунен шепот,

М-елодии от тихия ти свят и топъл трепет.

Т-и. Какъвто си. Песен моя мълчалива.

Е-дничък мой. Живея те щастлива.

***

Ти знаеш как с любов да ме завиваш
и всяка нощ в завивките да сричам
думите, с които ме приспиваш,
думите, които толкова обичам.
Пиши във мен със устни топли
и с пръсти ме извайвай във сюжет
на роман за грях и страстни вопли.
А аз като читател твой заклет
ще накъсвам дъх за още ласки.
Пиши със огнените мастила
красивата любов без маски.
Пиши Я с твойте багрила
по страниците на душите ни.
Пиши...

ЩУРЦИ В ГРАДА

Имахме си малката градска уличка
и светлинки, намигащи през стъкла.
Имахме се изцяло в едната си шепичка
от преплетени пръсти във вълшебно кълбо.
Имахме си и тихата стара мансарда,
в която някой самотен художник
рисуваше въздишките на булеварда
и целувките на влюбените без часовник.
Имахме в гърдите си стрелките на времето
и всичките си дни. Няма значение колко са.
Имахме се, избягали на света от въртенето,
яхнали вихрено стремената на лудостта.
Имахме си песента на щурци,
скрити в зелените надежди на треви.
Имахме себе си. Имахме се.

Сега си имам една послушна луна
и безброй мечти за дъждове от звезди.
Когато съм далеч и сама,
ще ме стопля спомена за една
уличка в сърцето на града,
където щурци накъсват дъха на нощта,
докато не я чуя отново нея...песента.

mermaid, 31.08.2011