Своите истини в черупка ги скри,
любовните бисери, когато невинно откри.
Русалката малка от него избяга,
ала в нощта ръцете към него протяга.
В тишината водата красиво блести,
желанията нейни са морски звезди.
Морето студено за нея е дом на мечти,
когато страстта й гореща жарко гори.
В мрака облечен от лунни искри
за ласките негови плътта й гори.
В душата й нежна перла блести,
любов безгранична там властно тупти.
На плажа, обсипан от пясъчни блянове,
стоеше кутия, сътворена от морските дарове.
Най-ярко проблясваше перлата бяла.
Колко ли време там беше стояла...?!
В мрежи от меки коси намери той стих:
“За теб!”...стон копнеещ и тих ....
