***

Обичам дни като този,

когато мислите пристъпват към теб -

леки.

Толкова леки.

Дори не рисуват окръжности

по повърхността

на езерото “Живот”,

а само сърца.

Две.

Потрепват,

докосват се

и разстилат вълни

мекота, топлина,

лекота, лекота...

После се сливат в едно.

Целуват се със сладостта

от искреността в близостта.

Целуват се със сладостта -

любимият ми вкус.

На Любовта.

mermaid, 20.10.2011 г.

ПОРТРЕТ НА ЕДНО МЪЛЧАНИЕ

Студена е прегръдката на вечерта.
Зимата прибързано е май дошла.
Мъглива диша по между ни.
Задавила е всичките ми думи.
Ветрове бродират те във мен.
Шият с топъл цвят на спомен.
А когато заглъхнат, дълго вали.
Очите блещукат от течни звезди.
Шушне зад облаци нашата приказка.
Бледа и малка. Парченца от ласка.
В шепите ми, вместо топлата длан,
трепти сърце от напукан порцелан.
Пукнатините направиха ме по-различна.
На зимата, иска ми се, да приличам.
А на мен ми е студено и все за тебе питам.
Наум рисувам и не мога те нарисувам.
Наум се свивам в теб и плача и се смея.
Всъщност, изцяло наум те живея.
Не искам нищо. Нищичко не искам...
Само да се сгуша в тебе и да стихвам,
заслушана в откровението на гърдите.
Обичана. Във всички цветове на мечтите.

mermaid, 18.10.2011 г.