До вчера бе порядъчно облечена.
В предразсъдъци и малко свян навлечена.
Душата ми, присвита, скрита до полуда
под броните на собствената си заблуда.
Но днес е непристойна, неприлична,
във своята стихия нелогична и първична.
Не ме е срам. Плътта събличай ми я цялата.
Съблечи ми студовете, страховете и умората.
Белезите нямам със какво да ги прикрия.
Лекувай ги с устни и с онази древна магия.
Отварата от нежност до капка ще изпия.
Събличай ме бавно и гледай ме такава.
Отвътре съм прашинка, частичка от жарава.
Двадесет и един грама някаква си другост.
Обичай най-истинската моя другост! До лудост!
Без условия, без причини. Просто изцяло.
Както безумно обича те неприличната в моето тяло.
mermaid, 18.04.2011 г.
Студувала съм дълго, за това
огнището го пазя от калта,
полепвала по твоите и мои стъпала,
преди да срещнеме случайността.
(А всъщност случайна ли бе тя?!)
И въпреки дъжда от минали сезони
опазих Я чиста, след всички порои.
За това сега е толкова гореща,
най-мила ми е и е тъй човешка.
Казват, че измислица е Любовта,
че мираж са нейните слънца.
Тогава защо е стара колкото Света?
Защо поетът пише с нейната ръка?
Защо художникът рисува с нейните очи,
а от певеца със вълшебен глас струи?
Живей, Любов, във мойта плът
до границите на мечтите и отвъд!
През годините като пчелица
събирах й прашеца във ръчица.
Събраното на теб ще подаря.
То малко е и пише се със две слова.
mermaid, 03.04.2011 г.
Много...безброй звезди от стъкло,
надникват изпод клепачите тежки,
а Луната, с усмивка от свойто легло,
стича се някак на капчици крехки.
Най-после Ти дойде...Почти на пръсти.
С ръце приглАди разбърканите мисли,
страховете отпи ги с устните си пъстри
и питам се сбъднат... или пАк сън си?
Умората в завивките ми ще заспи,
а аз, като дете, до нея ще утихвам.
Ще те скрия в нежно-дишащите ми гърди
и в сън, на щастието ще се усмихвам.
Много...безброй звезди от стъкло,
търкулнаха се в топчета от тишина
и Луната, спокойна от свойто легло,
през мигли, "Лека нощ" ти пожела!
mermaid, 23.03.2011 г.
