душата ми на съчки натрошена.
Парченцата й от стъкло спояват
кристали в нова форма съвършена.
Моделират огнената в мен жена.
И може в Ад да тлее този огън,
греховете ми на клади да горят,
да боли, да реже на парчета,
вдън гърдите рани да кървят.
Всичко съм готова да платя,
но Любовта до сетен дъх ще пазя,
защото знам, че не дявол ми я подари.
В сърцето ангел с нежност я всели.
Светът за мен е вече някак по-голям.
За нищо, нищо няма да я дам!
mermaid, 03.08.2011 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар