Зимата прибързано е май дошла.
Мъглива диша по между ни.
Задавила е всичките ми думи.
Ветрове бродират те във мен.
Шият с топъл цвят на спомен.
А когато заглъхнат, дълго вали.
Очите блещукат от течни звезди.
Шушне зад облаци нашата приказка.
Бледа и малка. Парченца от ласка.
В шепите ми, вместо топлата длан,
трепти сърце от напукан порцелан.
Пукнатините направиха ме по-различна.
На зимата, иска ми се, да приличам.
А на мен ми е студено и все за тебе питам.
Наум рисувам и не мога те нарисувам.
Наум се свивам в теб и плача и се смея.
Всъщност, изцяло наум те живея.
Не искам нищо. Нищичко не искам...
Само да се сгуша в тебе и да стихвам,
заслушана в откровението на гърдите.
Обичана. Във всички цветове на мечтите.
mermaid, 18.10.2011 г.
