***
Нека спре. Моля се да спре.
Болезненото разпятие на това сърце.
Нека с правата си линия да задраска
всяка нежност, изрисувала те с ласка.
Нека да изтрие всички топли думи,
които ехтят и се топят по между ни.
Нека приказката зимна да я заличи.
Накрая от “Без края” й се плаша и боли.
Момичето, което имало безброй мечти,
поникнало в небето, за да завалят звезди.
Небето в крехки светлини се рони. На прашинки.
С вкус на теб и на тъгуващи снежинки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар