Измервах времето между теб и мен в златото на малки песъчинки и всеки наш миг споделен, рисувах го в малки купчинки. Всички купчинки слях във едно - моето неизпратено писмо. Морето навярно си няма сърце, за това прибра с мокрите си ръце това, което за теб сътворих, това което в гърдите си таих...
Ще отпусна в безгрижие крила и ще полетя. Без посока. Просто така. Ще вкопча нокти в небесните простори, докато скъсам всички земни окови.
Ще съм волност до там, където най-силно разтрепти се сърцето. Навярно ще са онези скали, които ронят от камък сълзи, защото живели са тъжно сами.
Там, под фонтан от дъги, топнали пръсти в дъжд от бои, ще бъде нашата среща за вечност. Там ще се вричаме с полет във нежност.
С любов ще обагрим небесата си сиви, рисувайки с пух мечтите красиви. Звезди ще бъдем в нечии влюбени очи, а времето гальовно под камък ще спи. Светът ще милваме от висините, всяка земна хубост скрили в гърдите.
Ще сме орли, без страхове и предели, от свойта любов докрай онемели. Няма да са ни нужни думите жалки за да се споделяме в сърцата си малки.
И няма никой въздуха ни да ранява или пък ревност душите да смразява. Нежно и тихо ще гасне нощта под завивките на твоите пера.
А дотогава, Любов моя, в стих ще бъда птицата твоя. Римите ми няма да плачат сами, защото орлите не тъгуват в сълзи.
Там, на върха,
където притихва на глътки дъха,
където вдишваш с цялата душа
ухание от пари кротка тишина...
твоята неприкосновена тишина.
Там, където чуваш само шума
на забързаните ручеи в кръвта.
Там, на върха,
където ромоли ехото и смеха
на щастливите птичи ята,
където вятър с пръстите си гали
и по бузите кръгове огнени пали,
където боговете сигурно са полудели
и рисуват дъги в разпилени къдели.
Там, в царството на тревите,
алени греят на Венера сълзите.
Два пламъка, привели са главици.
Целуват се, скрити в червени къдрици.
Любовта си, навярно, в съцветия шептят,
а стрелките в тревите дори не трептят.
Маковете малки в нежност се обричат
след лятото отново пак да се обичат.
mermaid, 10.05.2011 г.
Послепис: Една легенда разказва как са се появили маковете. Наричат ги "сълзите на Венера". Историята започва, когато Венера загубва любимия си Адонис. Тя плакала безутешно, като проливала реки от сълзи. Където паднели те, там разцъфтявали макове. Затова и досега венчелистчетата им се оронват лесно като сълзи...Красиви сълзи!!!
До вчера бе порядъчно облечена. В предразсъдъци и малко свян навлечена. Душата ми, присвита, скрита до полуда под броните на собствената си заблуда. Но днес е непристойна, неприлична, във своята стихия нелогична и първична.
Не ме е срам. Плътта събличай ми я цялата. Съблечи ми студовете, страховете и умората. Белезите нямам със какво да ги прикрия. Лекувай ги с устни и с онази древна магия. Отварата от нежност до капка ще изпия.
Събличай ме бавно и гледай ме такава. Отвътре съм прашинка, частичка от жарава. Двадесет и един грама някаква си другост. Обичай най-истинската моя другост! До лудост! Без условия, без причини. Просто изцяло. Както безумно обича те неприличната в моето тяло.
Студувала съм дълго, за това огнището го пазя от калта, полепвала по твоите и мои стъпала, преди да срещнеме случайността. (А всъщност случайна ли бе тя?!) И въпреки дъжда от минали сезони опазих Я чиста, след всички порои. За това сега е толкова гореща, най-мила ми е и е тъй човешка. Казват, че измислица е Любовта, че мираж са нейните слънца. Тогава защо е стара колкото Света? Защо поетът пише с нейната ръка? Защо художникът рисува с нейните очи, а от певеца със вълшебен глас струи? Живей, Любов, във мойта плът до границите на мечтите и отвъд!
През годините като пчелица събирах й прашеца във ръчица. Събраното на теб ще подаря. То малко е и пише се със две слова.
Откъсвам си парченце от нощта. С ръце закривам усмивка на луна, обречена навеки в самота. Иска ми се да й подаря последното си зрънце топлина преди да разпилея пепелта - останките от изгорялата Душа. Моля се... неистово копнея, когато слънцето целуне кея, жалките прашинчици от Нея да се окъпят весели в дъжда, да полепнат в сърчицата на цветя, а кристалчетата мъничка роса, огледало да им бъдат в утринта.
