СЪЛЗИТЕ НА ВЕНЕРА

Там, на върха,
където притихва на глътки дъха,
където вдишваш с цялата душа
ухание от пари кротка тишина...
твоята неприкосновена тишина.
Там, където чуваш само шума
на забързаните ручеи в кръвта.
Там, на върха,
където ромоли ехото и смеха
на щастливите птичи ята,
където вятър с пръстите си гали
и по бузите кръгове огнени пали,
където боговете сигурно са полудели
и рисуват дъги в разпилени къдели.
Там, в царството на тревите,
алени греят на Венера сълзите.
Два пламъка, привели са главици.
Целуват се, скрити в червени къдрици.
Любовта си, навярно, в съцветия шептят,
а стрелките в тревите дори не трептят.
Маковете малки в нежност се обричат
след лятото отново пак да се обичат.

mermaid, 10.05.2011 г.

Послепис: Една легенда разказва как са се появили маковете. Наричат ги "сълзите на Венера". Историята започва, когато Венера загубва любимия си Адонис. Тя плакала безутешно, като проливала реки от сълзи. Където паднели те, там разцъфтявали макове. Затова и досега венчелистчетата им се оронват лесно като сълзи...Красиви сълзи!!!

ИСТИНСКАТА ДРУГОСТ

До вчера бе порядъчно облечена.
В предразсъдъци и малко свян навлечена.
Душата ми, присвита, скрита до полуда
под броните на собствената си заблуда.
Но днес е непристойна, неприлична,
във своята стихия нелогична и първична.


Не ме е срам. Плътта събличай ми я цялата.
Съблечи ми студовете, страховете и умората.
Белезите нямам със какво да ги прикрия.
Лекувай ги с устни и с онази древна магия.
Отварата от нежност до капка ще изпия.


Събличай ме бавно и гледай ме такава.
Отвътре съм прашинка, частичка от жарава.
Двадесет и един грама някаква си другост.
Обичай най-истинската моя другост! До лудост!
Без условия, без причини. Просто изцяло.
Както безумно обича те неприличната в моето тяло.

mermaid, 18.04.2011 г.

****

Студувала съм дълго, за това
огнището го пазя от калта,
полепвала по твоите и мои стъпала,
преди да срещнеме случайността.
(А всъщност случайна ли бе тя?!)
И въпреки дъжда от минали сезони
опазих Я чиста, след всички порои.
За това сега е толкова гореща,
най-мила ми е и е тъй човешка.
Казват, че измислица е Любовта,
че мираж са нейните слънца.
Тогава защо е стара колкото Света?
Защо поетът пише с нейната ръка?
Защо художникът рисува с нейните очи,
а от певеца със вълшебен глас струи?
Живей, Любов, във мойта плът
до границите на мечтите и отвъд!

През годините като пчелица
събирах й прашеца във ръчица.
Събраното на теб ще подаря.
То малко е и пише се със две слова.

mermaid, 03.04.2011 г.

СЪН ЗА ЩАСТИЕ

Много...безброй звезди от стъкло,
надникват изпод клепачите тежки,
а Луната, с усмивка от свойто легло,
стича се някак на капчици крехки.

Най-после Ти дойде...Почти на пръсти.
С ръце приглАди разбърканите мисли,
страховете отпи ги с устните си пъстри
и питам се сбъднат... или пАк сън си?

Умората в завивките ми ще заспи,
а аз, като дете, до нея ще утихвам.
Ще те скрия в нежно-дишащите ми гърди
и в сън, на щастието ще се усмихвам.

Много...безброй звезди от стъкло,
търкулнаха се в топчета от тишина
и Луната, спокойна от свойто легло,
през мигли, "Лека нощ" ти пожела!

mermaid, 23.03.2011 г.

ПРЕЧИСТВАНЕ

Откъсвам си парченце от нощта.
С ръце закривам усмивка на луна,
обречена навеки в самота.
Иска ми се да й подаря
последното си зрънце топлина
преди да разпилея пепелта -
останките от изгорялата Душа.
Моля се... неистово копнея,
когато слънцето целуне кея,
жалките прашинчици от Нея
да се окъпят весели в дъжда,
да полепнат в сърчицата на цветя,
а кристалчетата мъничка роса,
огледало да им бъдат в утринта.

Инспириано от: виж тук

ЖАР ПТИЦА

Когато отвътре ме изгаряш,
в струи от лава в мен се разтваряш.
Прииждаш в пламъци, на тласъци,
и в мен си буря от огнени пясъци.
Между дълбоките ми вдишвания,
между парещите ми изригвания,
наситени до крайност със живот,
нагнетени до плътност с кислород,
ручеите кръв буйно разпалваш,
най-истинското в мен погалваш.
Когато в гърдите си гориво
и пулсираш във вените диво,
когато разтопяваш ми плътта,
и стичам на капки моята душа,
с форми и цветове на сърце,
как само копнея по твоите ръце
да полепват всичките ми частички,
да бъдат мънички медени сълзички,
които с устни да поглъщаш жадно,
да изпиваш на глътки... бавно
покапалите пръски нежност,
да съм твоята сладка безбрежност.
Обичам те и те боготворя,
защото жар птица съм сега!

mermaid

НАПИСАНО С ПЕРЦЕ

Силно е, по-силно е от мен.
Жарава е, въглен нажежен.
Вулкан е, пробуден от ласки,
късче дъга в червените краски.

Докосване е, сякаш е бриз,
в сърцето ми копринен и нежен каприз.
Трепет е, на всяка фибра във мен,
танц вихрен, към теб устремен.

Любов е и сякаш е песен,
нежен звук към безкРая понесен.
“Обичам те” е клетка във мен,
пулсираща в ритъм ускорен.

Знам, ще се прокъсат тези редове
и стихът ще утихне в сиви цветове.
В опърпаните страници на времето
прах ще бъдем, на вятъра в шептенето.

Препрочитай понякога нашата книга,
когато любовта не ти достига
или пък тъга налегне твоето сърце,
защото с Любов писа те едно перце.

mermaid, 11.03.2011 г.