До вчера бе порядъчно облечена.
В предразсъдъци и малко свян навлечена.
Душата ми, присвита, скрита до полуда
под броните на собствената си заблуда.
Но днес е непристойна, неприлична,
във своята стихия нелогична и първична.
Не ме е срам. Плътта събличай ми я цялата.
Съблечи ми студовете, страховете и умората.
Белезите нямам със какво да ги прикрия.
Лекувай ги с устни и с онази древна магия.
Отварата от нежност до капка ще изпия.
Събличай ме бавно и гледай ме такава.
Отвътре съм прашинка, частичка от жарава.
Двадесет и един грама някаква си другост.
Обичай най-истинската моя другост! До лудост!
Без условия, без причини. Просто изцяло.
Както безумно обича те неприличната в моето тяло.
mermaid, 18.04.2011 г.
Студувала съм дълго, за това
огнището го пазя от калта,
полепвала по твоите и мои стъпала,
преди да срещнеме случайността.
(А всъщност случайна ли бе тя?!)
И въпреки дъжда от минали сезони
опазих Я чиста, след всички порои.
За това сега е толкова гореща,
най-мила ми е и е тъй човешка.
Казват, че измислица е Любовта,
че мираж са нейните слънца.
Тогава защо е стара колкото Света?
Защо поетът пише с нейната ръка?
Защо художникът рисува с нейните очи,
а от певеца със вълшебен глас струи?
Живей, Любов, във мойта плът
до границите на мечтите и отвъд!
През годините като пчелица
събирах й прашеца във ръчица.
Събраното на теб ще подаря.
То малко е и пише се със две слова.
mermaid, 03.04.2011 г.
Много...безброй звезди от стъкло,
надникват изпод клепачите тежки,
а Луната, с усмивка от свойто легло,
стича се някак на капчици крехки.
Най-после Ти дойде...Почти на пръсти.
С ръце приглАди разбърканите мисли,
страховете отпи ги с устните си пъстри
и питам се сбъднат... или пАк сън си?
Умората в завивките ми ще заспи,
а аз, като дете, до нея ще утихвам.
Ще те скрия в нежно-дишащите ми гърди
и в сън, на щастието ще се усмихвам.
Много...безброй звезди от стъкло,
търкулнаха се в топчета от тишина
и Луната, спокойна от свойто легло,
през мигли, "Лека нощ" ти пожела!
mermaid, 23.03.2011 г.
Откъсвам си парченце от нощта.
С ръце закривам усмивка на луна,
обречена навеки в самота.
Иска ми се да й подаря
последното си зрънце топлина
преди да разпилея пепелта -
останките от изгорялата Душа.
Моля се... неистово копнея,
когато слънцето целуне кея,
жалките прашинчици от Нея
да се окъпят весели в дъжда,
да полепнат в сърчицата на цветя,
а кристалчетата мъничка роса,
огледало да им бъдат в утринта.
Инспириано от:
виж тук
Когато отвътре ме изгаряш,
в струи от лава в мен се разтваряш.
Прииждаш в пламъци, на тласъци,
и в мен си буря от огнени пясъци.
Между дълбоките ми вдишвания,
между парещите ми изригвания,
наситени до крайност със живот,
нагнетени до плътност с кислород,
ручеите кръв буйно разпалваш,
най-истинското в мен погалваш.
Когато в гърдите си гориво
и пулсираш във вените диво,
когато разтопяваш ми плътта,
и стичам на капки моята душа,
с форми и цветове на сърце,
как само копнея по твоите ръце
да полепват всичките ми частички,
да бъдат мънички медени сълзички,
които с устни да поглъщаш жадно,
да изпиваш на глътки... бавно
покапалите пръски нежност,
да съм твоята сладка безбрежност.
Обичам те и те боготворя,
защото жар птица съм сега!
mermaid
Силно е, по-силно е от мен.
Жарава е, въглен нажежен.
Вулкан е, пробуден от ласки,
късче дъга в червените краски.
Докосване е, сякаш е бриз,
в сърцето ми копринен и нежен каприз.
Трепет е, на всяка фибра във мен,
танц вихрен, към теб устремен.
Любов е и сякаш е песен,
нежен звук към безкРая понесен.
“Обичам те” е клетка във мен,
пулсираща в ритъм ускорен.
Знам, ще се прокъсат тези редове
и стихът ще утихне в сиви цветове.
В опърпаните страници на времето
прах ще бъдем, на вятъра в шептенето.
Препрочитай понякога нашата книга,
когато любовта не ти достига
или пък тъга налегне твоето сърце,
защото с Любов писа те едно перце.
mermaid, 11.03.2011 г.
Топлинни потоци,
тонове лава в душата,
пулсиращи пророци,
стихийност в недрата,
буден вулкан…и вибрации.
Пурпури от нажеженост,
трепети, чувства, емоции,
бълбукащи в устременост
...към теб.
Свистящи капки роса –
лепкави, парещи, жарещи,
следи от въглен по листа
от магмени думи галещи.
Остатъчни неутаени следи –
огън, който в гърдите гори
...за теб.
Задимена незримост,
огнедишаща от необходимост
за облаци от неизмеримост –
любов в пръските жар - горещи,
където сърцата разгарят се в пещи
...в теб и във мен.
mermaid
