понеделник, 31 януари 2011 г.

ЖАР ПТИЦА



Когато отвътре ме изгаряш,
в струи от лава в мен се разтваряш.
Прииждаш в пламъци, на тласъци,
и в мен си буря от огнени пясъци.
Между дълбоките ми вдишвания,
между парещите ми изригвания,
наситени до крайност със живот,
нагнетени до плътност с кислород,
ручеите кръв буйно разпалваш,
най-истинското в мен погалваш.
Когато в гърдите си гориво
и пулсираш във вените диво,
когато разтопяваш ми плътта,
и стичам на капки моята душа,
с форми и цветове на сърце,
как само копнея по твоите ръце
да полепват всичките ми частички,
да бъдат мънички медени сълзички,
които с устни да поглъщаш жадно,
да изпиваш на глътки... бавно
покапалите пръски нежност,
да съм твоята сладка безбрежност.
Обичам те и те боготворя,
защото жар птица съм сега!


mermaid



2 коментара:

  1. Прекрасен стих от огън сътворен,
    копнежи някак си събуди в мен.

    ОтговорИзтриване
  2. Самовила, добре дошла
    в света на копнежите в слова :)

    ОтговорИзтриване