Жарава е, въглен нажежен.
Вулкан е, пробуден от ласки,
късче дъга в червените краски.
Докосване е, сякаш е бриз,
в сърцето ми копринен и нежен каприз.
Трепет е, на всяка фибра във мен,
танц вихрен, към теб устремен.
Любов е и сякаш е песен,
нежен звук към безкРая понесен.
“Обичам те” е клетка във мен,
пулсираща в ритъм ускорен.
Знам, ще се прокъсат тези редове
и стихът ще утихне в сиви цветове.
В опърпаните страници на времето
прах ще бъдем, на вятъра в шептенето.
Препрочитай понякога нашата книга,
когато любовта не ти достига
или пък тъга налегне твоето сърце,
защото с Любов писа те едно перце.
mermaid, 11.03.2011 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар