Откъсвам си парченце от нощта.
С ръце закривам усмивка на луна,
обречена навеки в самота.
Иска ми се да й подаря
последното си зрънце топлина
преди да разпилея пепелта -
останките от изгорялата Душа.
Моля се... неистово копнея,
когато слънцето целуне кея,
жалките прашинчици от Нея
да се окъпят весели в дъжда,
да полепнат в сърчицата на цветя,
а кристалчетата мъничка роса,
огледало да им бъдат в утринта.
Инспириано от: виж тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар