КРАСИВО БЕЗДУМИЕ

Неизказани думи, красиви слова,
заключени нейде в дълбоки недра.
Бушуват, вълнуват се и после преливат,
през всички сетива врати си намират.

Очите говорят, а устните неми са,
ръцете неспокойни, трептящи са,
препуска сърцето във ритъма бесен,
пулсира усърдно, от обич унесен.

Безмълвието сладко е, щом думите в плен,
даряваш ги истинно, те живеят във мен.
Думите жалки са, малки са, излишни дори,
когато в сърцата огън от любовта ни гори!

Неизказани думи, красиви слова,
неизписани дори и в тази творба,
и топлим се в искрящи лъчи от безмълвие,
и красиво, и нежно е нашето тихо бездумие!