ПЪТУВАНЕ В СЕБЕ СИ

Дълго пътувах в себе си,
из лабиринта, наречен душа.
Прелистих черно-белите фотоси,
избледнели, покрити със прах от тъга.

Изплуват красивите спомени,
запомнени нежни, копнежни слова,
въздишат от минало огнени пориви,
очите покриват ги с капки роса.

Ласките топлещи, безумно жадувани,
прегръщат ме още и вплитат се в мен,
потръпват по кожата, силно бленувани,
и тлеят във тялото, хванати в плен.

Във всяко кътче от мен си ти, любими!
Във всяка фибра потрепваш със жар.
Очите отново блуждаят незрими,
обитаваш ме цялата, незнаен ти дар!

Дъх нямам, дишам във стихове.
Вкус нямам, прехранвам се с рими.
С жажда на непоникнали кълнове,
устните още те пият, мои любими.

Втурвах се в битките тежки със себе си,
да гася пръски горещи от кладите огън,
да не обичам, да възпирам сърцето си,
да бягам от тебе, да живея на сън.

Пропътувах аз себе си,
пребродих лабиринта, наречен душа
и в тънката паяжина на сърцето си,
недокосната стои за теб любовта!