ЖАР ПТИЦА

Когато отвътре ме изгаряш,
в струи от лава в мен се разтваряш.
Прииждаш в пламъци, на тласъци,
и в мен си буря от огнени пясъци.
Между дълбоките ми вдишвания,
между парещите ми изригвания,
наситени до крайност със живот,
нагнетени до плътност с кислород,
ручеите кръв буйно разпалваш,
най-истинското в мен погалваш.
Когато в гърдите си гориво
и пулсираш във вените диво,
когато разтопяваш ми плътта,
и стичам на капки моята душа,
с форми и цветове на сърце,
как само копнея по твоите ръце
да полепват всичките ми частички,
да бъдат мънички медени сълзички,
които с устни да поглъщаш жадно,
да изпиваш на глътки... бавно
покапалите пръски нежност,
да съм твоята сладка безбрежност.
Обичам те и те боготворя,
защото жар птица съм сега!

mermaid

НАПИСАНО С ПЕРЦЕ

Силно е, по-силно е от мен.
Жарава е, въглен нажежен.
Вулкан е, пробуден от ласки,
късче дъга в червените краски.

Докосване е, сякаш е бриз,
в сърцето ми копринен и нежен каприз.
Трепет е, на всяка фибра във мен,
танц вихрен, към теб устремен.

Любов е и сякаш е песен,
нежен звук към безкРая понесен.
“Обичам те” е клетка във мен,
пулсираща в ритъм ускорен.

Знам, ще се прокъсат тези редове
и стихът ще утихне в сиви цветове.
В опърпаните страници на времето
прах ще бъдем, на вятъра в шептенето.

Препрочитай понякога нашата книга,
когато любовта не ти достига
или пък тъга налегне твоето сърце,
защото с Любов писа те едно перце.

mermaid, 11.03.2011 г.