а някаква изгубена русалка,
полуживяла в нощите сама
и всяка мисъл с химикалка
гравирала със рими по листа.
Живеех в приказка полукрасива,
от мен измислена, за да се спася.
Устните залепваха в играта мълчалива
и пишех си тъгата в редовете на стиха.
Сутрин с изгревите топли
събуждах няколкото в мен слънца
и по булеварда, с крачки горди,
раздавах се, заблуждавайки света.
Сега съм истинска Жена,
защото в мен живее “любовта”.
Дума, която в днешни времена,
не е модерна. Смешна е -глупава игра.
И знаеш ли?! Жена съм, не защото
търсех като всички прозаици
богатството във блясъка на злато.
Любовта за мен е диамант с искрици!
Малкото, което тази нощ ми подари,
в дланта си ще го стискам силно.
За мене то е всичко – и злато, и пари.
Не искам друго нищо. То е инфантилно!
mermaid, 05.08.2011 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар