***

Сега тялото ми
трябва да помни твойта топлина,
а сърцето ми
наум да си повтаря нежните слова.
Страстта ти
с пламъци да тлее във гърдите
и през мразовитите ми дни
в тях да стопявам на студа стрелите.
През кожата ми ще покълнеш,
отново в стих ще се превърнеш,
ще дишаш, ще живееш в мен
до следващия кратък миг споделен,
когато ще се имаме изцяло,
когато дреха ще ми бъде твойто тяло.
Ако щедър е съня,
ще те докосвам почти реално,
а после дълго изгрева ще го виня,
че разделя ни така безжално.

mermaid, 11.08.2011 г.

ТОВА МИ СТИГА

Не, не съм била жена,
а някаква изгубена русалка,
полуживяла в нощите сама
и всяка мисъл с химикалка
гравирала със рими по листа.


Живеех в приказка полукрасива,
от мен измислена, за да се спася.
Устните залепваха в играта мълчалива
и пишех си тъгата в редовете на стиха.


Сутрин с изгревите топли
събуждах няколкото в мен слънца
и по булеварда, с крачки горди,
раздавах се, заблуждавайки света.


Сега съм истинска Жена,
защото в мен живее “любовта”.
Дума, която в днешни времена,
не е модерна. Смешна е -глупава игра.


И знаеш ли?! Жена съм, не защото
търсех като всички прозаици
богатството във блясъка на злато.
Любовта за мен е диамант с искрици!


Малкото, което тази нощ ми подари,
в дланта си ще го стискам силно.
За мене то е всичко – и злато, и пари.
Не искам друго нищо. То е инфантилно!

mermaid, 05.08.2011 г.

ПЛАМЪЧНО

Пламъците ти порочно палят
душата ми на съчки натрошена.
Парченцата й от стъкло спояват
кристали в нова форма съвършена.
Моделират огнената в мен жена.
И може в Ад да тлее този огън,
греховете ми на клади да горят,
да боли, да реже на парчета,
вдън гърдите рани да кървят.
Всичко съм готова да платя,
но Любовта до сетен дъх ще пазя,
защото знам, че не дявол ми я подари.
В сърцето ангел с нежност я всели.
Светът за мен е вече някак по-голям.
За нищо, нищо няма да я дам!

mermaid, 03.08.2011 г.

НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО

Измервах времето между теб и мен
в златото на малки песъчинки
и всеки наш миг споделен,
рисувах го в малки купчинки.
Всички купчинки слях във едно -
моето неизпратено писмо.
Морето навярно си няма сърце,
за това прибра с мокрите си ръце
това, което за теб сътворих,
това което в гърдите си таих...

mermaid, 28.07.2011 г.