ПОД ЗАВИВКИТЕ НА ТВОИТЕ ПЕРА

Ще отпусна в безгрижие крила
и ще полетя. Без посока. Просто така.
Ще вкопча нокти в небесните простори,
докато скъсам всички земни окови.

Ще съм волност до там, където
най-силно разтрепти се сърцето.
Навярно ще са онези скали,
които ронят от камък сълзи,
защото живели са тъжно сами.

Там, под фонтан от дъги,
топнали пръсти в дъжд от бои,
ще бъде нашата среща за вечност.
Там ще се вричаме с полет във нежност.

С любов ще обагрим небесата си сиви,
рисувайки с пух мечтите красиви.
Звезди ще бъдем в нечии влюбени очи,
а времето гальовно под камък ще спи.
Светът ще милваме от висините,
всяка земна хубост скрили в гърдите.

Ще сме орли, без страхове и предели,
от свойта любов докрай онемели.
Няма да са ни нужни думите жалки
за да се споделяме в сърцата си малки.

И няма никой въздуха ни да ранява
или пък ревност душите да смразява.
Нежно и тихо ще гасне нощта
под завивките на твоите пера.

А дотогава, Любов моя,
в стих ще бъда птицата твоя.
Римите ми няма да плачат сами,
защото орлите не тъгуват в сълзи.

mermaid, 22.06.2011