В предразсъдъци и малко свян навлечена.
Душата ми, присвита, скрита до полуда
под броните на собствената си заблуда.
Но днес е непристойна, неприлична,
във своята стихия нелогична и първична.
Не ме е срам. Плътта събличай ми я цялата.
Съблечи ми студовете, страховете и умората.
Белезите нямам със какво да ги прикрия.
Лекувай ги с устни и с онази древна магия.
Отварата от нежност до капка ще изпия.
Събличай ме бавно и гледай ме такава.
Отвътре съм прашинка, частичка от жарава.
Двадесет и един грама някаква си другост.
Обичай най-истинската моя другост! До лудост!
Без условия, без причини. Просто изцяло.
Както безумно обича те неприличната в моето тяло.
mermaid, 18.04.2011 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар