огнището го пазя от калта,
полепвала по твоите и мои стъпала,
преди да срещнеме случайността.
(А всъщност случайна ли бе тя?!)
И въпреки дъжда от минали сезони
опазих Я чиста, след всички порои.
За това сега е толкова гореща,
най-мила ми е и е тъй човешка.
Казват, че измислица е Любовта,
че мираж са нейните слънца.
Тогава защо е стара колкото Света?
Защо поетът пише с нейната ръка?
Защо художникът рисува с нейните очи,
а от певеца със вълшебен глас струи?
Живей, Любов, във мойта плът
до границите на мечтите и отвъд!
През годините като пчелица
събирах й прашеца във ръчица.
Събраното на теб ще подаря.
То малко е и пише се със две слова.
mermaid, 03.04.2011 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар