надникват изпод клепачите тежки,
а Луната, с усмивка от свойто легло,
стича се някак на капчици крехки.
Най-после Ти дойде...Почти на пръсти.
С ръце приглАди разбърканите мисли,
страховете отпи ги с устните си пъстри
и питам се сбъднат... или пАк сън си?
Умората в завивките ми ще заспи,
а аз, като дете, до нея ще утихвам.
Ще те скрия в нежно-дишащите ми гърди
и в сън, на щастието ще се усмихвам.
Много...безброй звезди от стъкло,
търкулнаха се в топчета от тишина
и Луната, спокойна от свойто легло,
през мигли, "Лека нощ" ти пожела!
mermaid, 23.03.2011 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар